КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА MARC ЗАПИСЪТ
И ЗАЩО Е ВАЖЕН?

Глава I: Какво означава MARC?
Глава II: Защо е необходим MARC записът?
Глава III: Какво значат термините, използвани в MARC формàта?
Глава IV: Откъде идват MARC записите?
Глава V: Въпроси относно MARC данните
Глава VI: Заключение

Когато днес разлистим библиотечно списание, присъстваме на библиотечна конференция или просто общуваме с колега библиотекар, е невъзможно да не попаднем на фрази от типа: „MARC формат”, „запис в MARC формат” или „съвместими с MARC формàта”. Въпреки че автоматизираната библиотечна система е изключително важна за библиотеките, много от библиотечните специалисти нямат възможност да посещават курсове, които да ги запознаят с основите на автоматизацията и с ролята на каталогизирането за машинен прочит (т.е. MARC).

Тази брошура обяснява възможно най-просто какво представлява запис в MARC формат и дава основната информация, нужна, за да бъде разбран и оценен такъв запис.

Глава I:

Какво означава MARC?

Какво означава MARC запис?
MARC е съкращение от MAchine-Readable Cataloging, т.е. ‘каталогизиране за машинен прочит’. Записът във формат МАRС е каталожен запис за машинен прочит.

A какво значи каталожен запис за машинен прочит?
За машинен прочит означава, че данните в каталожния запис могат да се разчетат и интерпретират от определен тип машина, а именно компютър. Следващите страници обясняват защо това е важно и как точно се осъществява.

Каталожен запис е библиографски запис, т.е. данните, които по традиция се вписват в каталожната картичка. Записът включва следните елементи (поредността им не е от значение): 1) описание на библиотечния документ, 2) основно описание и допълнителни описания, 3) предметни рубрики и 4) класификационен индекс или сигнатура. (Често MARC записите съдържат много допълнителна информация.)

1) Библиографско описание
При описването на даден библиотечен документ американскитe библиотекари се придържат към второто преработено издание от 2002г. на „Англо-американски правила за каталогизиране” (Anglo-American Cataloguing Rules, 2nd ed., 2002 revision). Това описание се отразява в параграфите на каталожната картичка. То включва сведения за заглавието и за авторската отговорност, поредност и характеристика на изданието, специфични характеристики на материала, издателски данни [издателство, година и място на издаване и т.н.], физическа характеристика, серия, забележки и стандартни номера.

2) Основно описание и допълнителни описания
В AACR2 се изреждат правила за определяне на точките за достъп към записа (обикновено наричани основно описание и допълнителни описания), както и за определяне на начина, по който те трябва да бъдат представени в записа. Точките за достъп са точки за търсене в библиотечния каталог, където читателите могат да направят справка за даден документ.

Казано по друг начин, библиотекарите ползват AACR2, за да решат дали за дадена книга трябва да има каталожни записи за повече от един автор или повече от едно заглавие; дали трябва да се отбележи заглавието на серията; как да се изпише името на автора; дали описанието под заглавие е основното описание (без да се включва името на автора).

3) Предметни рубрики (допълнителни описания по предмет)
За да изберат предметната рубрика, според която да класифицират даден библиотечен документ, американските библиотекари използват Предметния рубрикатор на Сиърс [1], Предметния рубрикатор на Конгресната библиотека на САЩ [2] или друг стандартен предметен рубрикатор. Използването на утвърдени рубрикатори е необходимо, за да се постигне еднотипно каталогизиране, за да се гарантира, че всички библиотечни документи по дадена тема са класифицирани под една и съща предметна рубрика и, съответно, на едно и също място в каталога.

Да речем, че определен предметен рубрикатор изисква всички книги за котки да бъдат отнесени към предмет „Котки”. Използването на официално приетата предметна рубрика изключва вероятността за отнасянето на някои книги към „Котки”, а на други – към „Сем. Котки”. Дори ако дадена книга е озаглавена „Всичко за семейство котки”, на каталожната картичка ще фигурира предметната рубрика „Котки”. Така всички книги на тази тема ще бъдат отразени на едно място в каталога, та читателят лесно да ги открие – няма да му се налага да знае всички възможни синоними на думата, която търси.

4) Сигнатура
При избора на сигнатура за даден библиотечен документ американските библиотекари използват таблиците или на Десетичната класификация на М. Дюи, или на Класификацията на Конгресната библиотека на САЩ. Сигнатурата е нужна, за да може библиотечните документи по определена тема да бъдат подредени заедно (на един и същ стелаж). Втората част на сигнатурата обикновено отразява името на автора и така улеснява вътрешната организация в рамките на дадена тема – по азбучен ред според името на автора.

[ Към началото на страницата ]

Глава II:

Защо е необходим MARC записът?

Компютърът не може да разчита каталожните картички
Автоматизиран каталог не може да се създаде чрез просто въвеждане на информацията от каталожните картички в компютъра. Компютърът се нуждае от средство, с помощта на което да интерпретира данните от каталожния запис. MARC записът съдържа определени ориентири към данните – нещо като „табелки” – преди всеки елемент на библиографското описание.

Мястото в компютърния файл, което е предвидено за всяка от тези части на библиографския запис (автор, заглавие, сигнатура и т.н.), се нарича поле. В по-простите файлове понякога записите имат фиксиран брой полета, а всяко поле съдържа фиксиран брой символи.

За точно каталогизиране на книги и други библиотечни документи обаче е най-добре файлът да има структура, позволяваща записите да имат неограничен брой полета, а полетата – неограничена дължина. Това се налага, защото не всички полета са еднакво дълги (срв. напр. дължината на заглавията (“The robe”[3] и “Alexander and the terrible, horrible, no good, very bad day”). Някои книги са част от серия и за обработката им е нужно поле за серия, докато за други то е излишно. Аудиовизуалните библиотечни документи пък имат много физически характеристики (срв. напр. 5 диапозитива : озвуч., цв. ; 35 мм + учебно пособие) много по-дълги от физическите характеристики на повечето книги (срв. напр. 403 с. ; ил. ; 22 см).

За компютъра е необходимо определен тип информация винаги да започва и да свършва на едно и също място във всеки библиографски запис, а това не може да се очаква. Сведението за авторската отговорност няма винаги да започва, да речем, от 145-ия и да завършва на 207-ия символ от записа. Затова всеки запис във формат MARC включва кратко „съдържание” към записа в съответствие с предварително определен стандарт.

„Табелки” към данните
Компютърът се нуждае от подпомагане, за да разчете и интерпретира библиографския запис. Таблицата по-долу илюстрира каква информация трябва да означават тези „табелки”.

След като информацията от библиографския запис е правилно разпределена към съответните полета, означени с „табелки”, и след като е запаметена във файла с данните, могат да се напишат компютърни програми за въвеждане на правилна пунктуация и за форматиране на текста така, че да бъде разпечатан под формата на каталожни картички или представян на компютърен екран. Могат да се напишат и програми за търсене на определени типове информация в рамките на съответните полета, както и за представяне на съответен списък от библиотечни документи, отговарящи на дадени критерии за търсене.

Нужен е един стандарт
Бихте могли да организирате библиографската информация по свой собствен начин, но така библиотеката ви би била изолирана, възможностите и́ – по-ограничени, а работата ви – повече. MARC стандартът изключва дублирането на дейности и позволява на различни библиотеки пълноценно да използват едни и същи библиографски източници (вкл. и по едно и също време). Изборът на MARC дава възможност на библиотеките да се снабдяват с надеждни каталожни данни. Ако е разработена собствена автоматизирана система, която не използва MARC записи, библиотеката не би могла да се възползва от предимствата на общия стандарт, чиято основна цел е да подпомага обмена на информация.

MARC стандартът позволява на библиотеките да работят с готови автоматизирани системи за управление на библиотечните процеси. За различните по големина библиотеки се предоставя широка гама от системи, базирани на MARC формàта. Тези системи се поддържат и подобряват от производителите, така че библиотеките могат да се възползват от най-новите постижения на информационните технологии. Освен това MARC стандартът позволява на библиотеките да замéнят една библиотечна система с друга и да са сигурни, че след замяната данните ще се съхранят непроменени.

MARC 21
Конгресната библиотека на САЩ притежава статут на депозитна библиотека за библиотечните документи, публикувани в Съединените щати, и е първостепенен източник на каталожни записи на национални и чуждестранни издания. През 60-те години на XX в. тя се компютъризира и въвежда първия формат за каталогизиране за машинен прочит – LC MARC. LC MARC е система, която с помощта на цифри, букви и символи в самия каталожен запис отграничава различните типове библиографска информация. LC MARC форматът се развива в MARC 21 и се превръща в най-използвания стандарт в библиотечните информационни системи. MARC 21 формат за библиографски данни, заедно с официалната документация, свързана с него, се поддържа от Конгресната библиотека на САЩ. Публикацията е озаглавена „MARC 21 формат за библиографски данни” (MARC 21 Format for Bibliographic Data).

Двете таблици по-долу представят един и същ запис, първо в текстова форма, а после с MARC тагове. Съпоставката им онагледява колко компактен е формат MARC 21 – дисковото пространство се пести. В MARC 21 формат означенията „260”, „$a”, „$b” и „$c” заместват думите „област на издателските данни”, „местоиздаване”, „издателство, издаваща институция или име на издателя” и „година на издаване” във всеки запис, а освен това отграничават полето на издателските данни. По този начин компютърното дисково пространство се използва по-ефективно.

Запис, в който „табелките” са дадени описателно

Същият запис с MARC тагове

[Към началото на страницата ]

Глава III:

Какво значат термините, използвани в MARC формàта?

Тази глава е посветена на въпроса как да се чете, разбира и използва каталожният запис за машинен прочит (MARC записът). Тук ще намерите информация за това какво виждат на екрана библиотекарите, използващи автоматизирана библиотечна система, и това, с което трябва да са наясно когато добавят, редактират или проверяват записите. Специално внимание е отделено на книгите и аудиовизуалните материали, тъй като те са най-често описвани при каталогизирането в училищните и малките обществени библиотеки. Представените разяснения обаче са валидни за всички видове библиотечни документи, вкл. звукозаписи, софтуерни продукти, географски карти и други специални видове издания.

Наскоро приетите изменения към MARC 21 формат за библиографски данни са свързани с концепцията за интеграция на формàта. Това означава, че едни и същи „табелки” се използват в записите на всички типове публикации – няма някакви определени поредици „табелки” за отделните типове. Казано на технически език, при интегрирането на формàта една поредица от тагове се използва за записите на всички видове материали – няма таг, определен за даден вид материали.

Таблиците в Глава II представят MARC запис, в който всеки елемент на библиографското описание е означен с различна „табелка”. В действителност такива „табелки” се наричат: таг, индикатор, код на подполето, обозначител на съдържанието. Тези термини, използвани в MARC 21 формàта, се обясняват по-долу.

1. ПОЛЕТАТА се обозначават с ТАГОВЕ

Поле
Всеки библиографски запис логически се подразделя на полета. Има поле за автора, поле за заглавието и пр. Всяко поле има едно или повече подполета. Вече споменахме, че описателните названия на полетата (т.е. с думи) са прекалено дълги, за да се възпроизвеждат във всеки MARC запис. Затова в MARC формàта тези названия представляват трицифрени тагове. (Въпреки че описателните названия на полетата могат да бъдат представени експлицитно в електронния каталог, това се определя от софтуера, а не от MARC записа.)

Таг
Всяко поле е обозначено с трицифрено число, наречено таг. Тагът съответства на типа данни в полето. Винаги само първите три цифри са таг, въпреки че при показване на екрана или при разпечатка тагът и следващият го индикатор могат да се слеят в едно 4-5-цифрено число.

Най-често използваните тагове означават:

По-долу е представено примерно поле. Цифрата 100 е тагът, с който се означава авторското описание с редна дума – индивидуален или първи автор, т.е. това е полето за автора.

        100 1#   $a Pirsig, Robert M.

Служба „Разпространение на каталожни записи” към Конгресната библиотека на САЩ предоставя подробен списък на всички тагове в двете си издания: пространното двутомно „MARC 21 формат за библиографски данни” (MARC 21 Format for Bibliographic Data) и съкратеното в един том „Кратки MARC 21 формати” (MARC 21 Concise Formats) - вж. библиографията. Тези издания са наситени с подробности и примери, затова ги препоръчваме при продължителна работа с MARC записи.

При създаването на MARC записи само 10% от таговете се използват постоянно; останалите 90% – много по-рядко. Дори след бегло запознаване с MARC 21 формат библиотекарите обикновено започват да си служат с „езика” на този формат в разговорите си. Всеки, който се занимава с MARC записи, бързо запомня цифрите на полетата, които най-често се попълват при каталогизиране.

Споменатите 10% често употребявани тагове са схематично представени в Глава VII. Някои от останалите тагове са представени в кратък списък в Глава VIII.

2. Някои полета допълнително се определят от ИНДИКАТОРИ

Индикатори
След всеки таг има две позиции за вписване (с изключение на полета от 001 до 009). Едната или и двете могат да се използват за индикатори. В някои полета се използва само първата или само втората позиция, в други – и двете, а в трети (като полета 020 и 300) не се използва нито една от тях. Когато позицията за индикатор остане неизползвана, индикаторът се смята за недефиниран. Прието е празна позиция (недефиниран индикатор) да се означават със символа #.

Стойността на всеки индикатор е от 0 до 9 (Тя може да бъде и буква, но това е рядко.) Два индикатора един до друг изглеждат като двуцифрено число, но всъщност са две едноцифрени числа. Допустимите стойности на индикатора и значенията им са обяснени в документацията към формат MARC 21. В примера по-долу първите 3 цифри са таг (245 е таг за полето за заглавие), а следващите две цифри – 1 и 4 – са стойностите на индикаторите. Първият индикатор е 1, а вторият – 4.

        245 14   $a The emperor's new clothes /  
                 $c adapted from Hans Christian Andersen
                    and illustrated by Janet Stevens.

Стойност 1 на първия индикатор в полето за заглавие показва, че заглавието на съответния библиотечен документ трябва да бъде отразено в каталога не като редна дума. За документа трябва да се разпечата каталожна картичка с редна дума, различна от заглавието, а самото „Заглавие” да бъде добавено под редната дума. Стойност на първия индикатор 0 пък сочи, че за съответния документ има само основно описание под заглавие; каталожната картичка за него няма да съдържа препратки към заглавието (тъй като тя ще представя основното описание под заглавие).

Игнориране на символи
По-интересният индикатор в полето за заглавие е вторият. Стойността му е съответна на броя на символите в началото на полето (вкл. интервалите), които се изключват при процеса на сортиране и нареждане в азбучния каталог. За заглавието „The emperor's new clothes” стойността на втория индикатор е 4, защото първите 4 символа – "T", "h", "e" т.е. определителният член и следващият интервал – няма да се вземат под внимание при азбучното нареждане, а заглавието ще се подреди под „emperor's”.

3. ПОДПОЛЕТАТА се разграничават едно от друго чрез КОДОВЕ НА ПОДПОЛЕТАТА и чрез РАЗДЕЛИТЕЛНИ ЗНАЦИ

Подполе
Повечето полета съдържат по няколко елемента от библиографското описание. Всеки отделен елемент в дадено поле се нарича подполе, а пред всяко поле има код на подполето. Полета от 001 до 009 нямат подполета.

Например полето за физическа характеристика на книга (обозначено с таг 300) включва: подполе за обем (брой на страниците), подполе за други сведения (сведения за илюстрации) и подполе за размер на книгата (в сантиметри):

        300 ##   $a 675 p. : $b ill. ; $c 24 cm.

Код на подполето
Кодът на подполето е малка буква (по-рядко цифра). Преди нея има разделителен знак, т.е. символ, използван да разделя подполетата едно от друго. Кодът на всяко подполе показва каква информация следва. (В документацията към формàт MARC 21 за библиографски данни се изреждат и описват валидните кодове на всички подполета.)

Разделителен знак
За да се види на екрана или при разпечатка, че на дадено място има разделяне на информацията, отделните софтуерни програми използват различни символи. Ето няколко примерни разделителни знаци: (), (@), ($), ( _ ), (). В настоящата публикация знакът ($) се използва като разделителен знак в началото на подполето.

В горния пример кодове на подполета са: $a за обема, $b за други сведения и $c за размера на книгата.

4. ОБОЗНАЧИТЕЛИ НА СЪДЪРЖАНИЕТО – това е сборен термин за тага, индикаторите и кодовете на подполетата

Трите обозначителя на съдържанието в полето – тагове, индикатори и кодове на подполетата – са ключ към систeмата от условни знаци на MARC 21. В книгата си „MARC за библиотечна употреба” Уолт Крофърд нарича систeмата от условни знаци на MARC 21 “стенографска” (вж. W. Crawford, MARC for Library Use (2nd ed. (Boston: G.K. Hall & Co., 1989), p. 5). Трите вида обозначители на съдържанието са стенографски символи за означаване и разясняване на библиографския запис.

5. Някои ОСНОВНИ ПРАВИЛА

Има някои основни правила, които ни помагат да определим какво означават цифрите, използвани като тагове на полета. Запомнете, че в MARC 21 формат съчетанието XX означава група сродни тагове. Например 1ХХ се отнася към тагове в стотицата: 100, 110, 130 и т.н.

A. Тагове по стотици
Библиографският запис в MARC 21 формат се поделя на следните основни части:

	0XX		Информация за контрол, цифри, кодове
	1XX		Основно описание
	2XX		Заглавия, авторска отговорност, характеристика на изданието и издателски данни
	3XX		Физическа характеристика
	4XX		Сведение за серията (както е посочено в библиотечния документ)
	5XX		Забележки
	6XX		Допълнително описание по предмет
	7XX		Допълнителни описания, различни от предмета или серията
	8XX		Допълнително описание по серия (във форма, различна от приетата в нормативния файл)

Полета 9ХХ са оставени за специфични нужди. В тях се вписва например баркодът на книгата в дадена библиотека. Библиотеки, книгоразпространители и информационни системи могат да дефинират полетата според нуждите си и да ги използват за допълнителна информация към записите. (Полета Х9Х във всяка от стотиците – 09Х, 59Х и т.н. с изключение на 490 – също са запазени за специфични нужди.)

Списъкът на най-често използваните тагове показва мястото на всяко поле: 100 е за авторско описание с редна дума – фамилното име на автора, 520 е за забележка резюме и т.н.

Б. Точки за достъп
Точките за достъп (основно описание, допълнителни описания по предмет и други допълнителни описания) са важна част от библиографския запис. Те представляват редните думи, според които се нареждат картичките в каталога и по които читателят и библиотекарят търсят в онлайн каталога. Повечето точки за достъп са в следните полета:

	1XX		Основни описания
	4XX		Сведения за серията
	6XX		Предметни рубрики
	7XX		Допълнителни описания (различни от предмета и серията)
	8XX		Допълнителни описания по серия

Тези полета се контролират от нормативния файл.

Нормативен контрол означава съобразяване с определена установена форма [т.е. с определен начин на изписване на дадена редна дума]. Обикновено каталогизаторът избира предметната рубрика и редната дума фамилно име на автора от списък с одобрени редни думи. Ако в разговор споменем, че сме посетили Гети мюзиъм или музей „Жан Пол Гети”, слушателят ни ще знае, че имаме предвид едно и също нещо. Но ако каталогизаторът използва ту Getty Museum, ту музей Jean Paul Getty Museum като редна дума в каталога, читателите ще имат затруднения при намирането на книга с подобен предмет. Ако каталогизаторът следва Списъка на установените редни думи за авторска отговорност на Конгресната библиотека на САЩ, той винаги ще използва „J. Paul Getty Museum”. И доколкото в каталога ще фигурира единствено тази установена форма на изписване на названието, всички книги за музея ще могат да се открият на едно и също място в каталога.

Американските библиотекари ползват Нормативния файл за имена (Name Authority file) на Конгресната библиотека на САЩ. Файлът се предоставя онлайн във формат за машинен прочит от служба „Разпространение на каталожни записи” на Конгресната библиотека – вж. http://authorities.loc.gov/. Начинът на изписване на дадено название (лично име, название на организация, на временен колектив, на конференция, заглавие на серия или унифицирано заглавие) може да се сверява с този нормативен файл.

Нормативните списъци, най-често използвани от американските библиотекари за сверка на тема или на топоним, са Предметният рубрикатор на Конгресната библиотека на САЩ (Library of Congress Subject Headings) или Предметният рубрикатор на Сиърс (Sears List of Subject Headings). Фóрмата на дадена предметна рубрика трябва да има еквивалент в тези списъци или поне да бъде изградена по същите правила.

Паметта на обикновен компютър е недостатъчна за съхранението на всички нормативни файлове на Конгресната библиотека на САЩ. Хартиеният вариант на Предметния рубрикатор на Конгресната библиотека на САЩ е в пет тома, а библиотекарите в училищните или специалните библиотеки биха използвали само малка част от цялото.

Така че още по-важен за електронните библиотечни каталози е нормативният контрол на местно ниво. Той позволява на библиотекаря да преглежда рубрикатора или списъка с имена и отново да използва вече въведена редна дума. По този начин всички варианти на редни думи – име на даден автор или дадена предметна рубрика – ще се въведат по абсолютно същия начин, а именно това е целта на нормативния контрол. При каталогизирането на изданията под печат (CIP) библиографското каре също е съобразено с нормативните записи на Конгресната библиотека на САЩ. След ретроспективна конверсия начинът на изписване на названията в новия запис за дадена публикация трябва да е нормативно верен, тъй като почти всяка книга или книгоразпространителска база данни е съобразена с MARC файловете на Конгресната библиотека.

Терминът „ретроспективна конверсия” означава конвертирането на традиционните библиографски записи (както в топографските картички, така и в регистрационните картони) така, че да могат напълно да се разчитат от компютър. Тази конверсия е ретроспективна, защото се прави за вече съществуващия библиотечен фонд – за всичко, което се съхранява в библиотеката до настоящия момент. Обикновено ретроконверсията се прави чрез адаптиране на старите библиотечни записи (било записите на каталожните картички, било записите, създадени с формат, различен от MARC) към база данни от записи за машинен прочит. Вместо да въвежда старите записи, библиотеката може да закупи еквивалентните им MARC записи.

В. Паралелно съдържание
Полетата, за които е необходим нормативен контрол, се означават с тагове с паралелна конструкция. Като цяло в полета 1XX, 4XX, 6XX, 7XX и 8XX две нули на края на тага са за лично име. Така че при попълване на полето за основно описание (1XX), което е лично име (X00), тагът е 100. За предметна рубрика (6XX), която е лично име, тагът е 600 и т.н. Това паралелно съдържание може да се представи накратко по следния начин:

	X00		Лични имена
	X10		Названия на организации
	X11		Наименования на временни колективи
	X30		Унифицирани заглавия
	X40		Заглавия
	X50		Теми
	X51		Топоними

От комбинирането на тази таблица с таблица „Тагове по стотици” се вижда, че ако предметната рубрика (6XX) за дадена книга е лице (напр. Линкълн, Ейбрaхам), тагът ще бъде 600; ако е тема (напр. железници), тагът ще бъде 650; а ако е място (напр. САЩ), тагът ще е 651. За допълнително описание (7XX) по вторичната авторска отговорност (лично име) тагът ще е 700.

В Десетичната класификация на М. Дюи таблиците за топонимите и стандартните подраздели са изградени на подобен принцип.

6. Специфичната информация в началото на MARC записа

Всеки библиотекар познава основните части на библиографския запис – те фигурират и върху каталожната картичка. Обаче в MARC записа преди тях има по-малко позната информация. Автоматизираната библиотечна система обикновено предоставя данни по подразбиране или командни редове, които да улеснят каталогизатора при въвеждането на необходимата информация.

A. Лидер
Лидер са първите 24 символа от записа. Позицията на всеки от тези символи е свързана с определено значение, но голяма част от информацията в Лидера e предназначена единствено за машинен прочит (от компютъра). В програмите за създаване и редактиране на MARC записи обикновено има работни листове или командни редове, подпомагащи библиотекаря при попълване на кой да е от елементите от информация, които трябва да се въведат в Лидера. (Подробно разяснение за Лидера се дава в Глава IX.)

Б. Директория
MARC записите са тагирани. Преди да стане тагиран запис, MARC записът има съвсем различен вид (в MARC формàта за обмен на данни) – подобен е на прекомерно дълго изречение. Във формàта за обмен на данни полетата не се предхождат от тагове. В тях обаче, веднага след Лидера, идва блок от данни, наречен Директория. Директорията дава информация какви тагове има в записа и къде са разположени те (посредством преброяване на символите до началната позиция на всяко поле). Компютърът изгражда Директорията от библиографския запис, базиран на каталожната информация, и, ако част от каталожната информация се промени, Директорията се променя по същия начин. В Глава XI е представен запис в MARC формàта за обмен на данни; там се дава и Директорията на записа.

В. Поле 008
Това е едно от полетата за данни с фиксирана дължина или с фиксирани кодове на полета. То съдържа 40 символа за важна информация, но под фóрмата на кодове. Макар засега да не се използва в пълнота в системите за онлайн каталози, то може да се прилага за идентификация и търсене на записи по определени критерии.

В това поле например има код за големината на шрифта, код за страната на местоиздаване, код за езика на текста и т.н. Поле 008 е разяснено по-подробно в Глава X.

[ Към началото на страницата ]

Глава IV:

Откъде идват MARC записите?

Вече доста години различни библиотеки едновременно използват една и съща каталожна информация, едни и същи библиографски записи. Много библиотеки предпочитат да увеличат ресурсите си чрез закупуване на каталожни данни, а не чрез създаването им. Вече от почти век те могат да поръчват каталожни картички за новопостъпилите при тях книги. Поръчките са адресирани към Конгресната библиотека на САЩ или, от по-скоро, към книгоразпространителите.

Други библиотеки пък разпечатват свои собствени каталожни картички, базирани на CIP данните (данните от служба „Каталогизиране на издания под печат”), които се намират на гърба на заглавната страница (т.е. авантитула или контратитула) в голяма част от книгите. Освен това библиотекарите адаптират (напълно или частично) каталожните записи, представени в библиотечни списания или в библиографии.

След навлизането на компютрите вече не се налага стотици каталогизатори да губят ценно време за създаването на почти еднакви каталожни записи и то за едни и същи библиотечни документи. Това може да се прави от един каталогизатор, а новите записи да се използват от повече библиотеки. Защо стотици библиотекари да печатат една и съща информация на картичките, когато за това може да се програмира компютър?

След разработването на MARC формàта, библиотеките активно използват преимуществата на каталогизирането за машинен прочит, независимо дали имат онлайн информационни системи или не. Картичките, закупени от Конгресната библиотека на САЩ или от книгоразпространител, се разпечатват от електронните библиографски записи, базирани на MARC файловете на Конгресната библиотека.

Американските колежи и университети, които имат големи бюджети за библиотеките си, се присъединяват към библиографски обединения от рода на OCLC, WLN, RLIN и A-G Canada [4]. Техните отдели за техническо обслужване работят в онлайн режим с мощните мейнфрейм-компютри на обединенията срещу сумата, необходима за абонаментна такса и за комуникационни разходи. Така тези библиотеки могат да използват и предоставят MARC записи, могат да поръчват каталожни картички, а системата предвижда свързване с принтер, който да получава данните по телефонната линия и да разпечатва етикети за книги.

В наше време има мощни компютри за управление на библиотечните процеси, при това на цени, достъпни за всяка библиотека. Софтуерните програми позволяват на отделните библиотеки да поддържат свои независими системи за обслужване на читателите или да изграждат обществено достъпни онлайн каталози. С помощта на тези програми MARC записите се разчитат машинно, съхраняват се и се разпечатват. При съвременните компютри информацията се съхранява по-често на твърдия диск и на преносима памет, отколкото на магнитни ленти, както е при мейнфрейм-компютрите. Преносимата памет се използва за пренос на информацията. От нея библиографските записи се прехвърлят върху твърдия диск.

Тъй като компютърната техника в библиотеките се развива и тъй като каталогизирането се нуждае от промяна, MARC 21 форматите и документацията, свързана с тях, също се менят. Въпреки че Конгресната библиотека на САЩ първоначално разработва MARC формàта и поддържа документацията към MARC 21 формат, не тя прави промените и преработките на самата документация.

С това се занимават две специални обединения: Комисията за Библиографска информация за машинен прочит (MARBI) и Консултативния комитет по каталогизиране за машинен прочит (MARC Advisory Committee). Първата е комисия на Американската библиотечна асоциация (ALA) и включва представители от трите функционални подразделения на ALA: техническо обслужване (ALCTS), автоматизация (LITA) и справочни услуги (RUSA). ALA предоставя за разискване в Комисия MARBI всички професионални проблеми, свързани с MARC формàта. Консултативният комитет пък се състои от представители на национални библиотеки, библиографски служби, книгоразпространителски дружества и други библиотечни и научни асоциации. Комисията MARBI и Консултативният MARC комитет заседават на всяка конференция на ALA. Те се занимават основно с разглеждане и обсъждане на материали и предложения за промени и допълнения в съществуващите MARC формати (материалите и предложенията са създадени от или препратени чрез Конгресната библиотека на САЩ). Втората основна дейност на Комитета е да осигури поддръжка за формàта в наскоро присъединени области.

През 1987г. Конгресната библиотека на САЩ публикува първото издание на „Спецификации на MARC 21 формат за структура на записа, серии символи и средства за обмен” (MARC 21 Specifications for Record Structure, Character Sets, and Exchange Media), за да подпомогне библиотеките и други организации, които създават или получават записи в MARC 21 формат. Следващите издания излизат през 1990, 1994 и 2000г. Материалът предлага техническа информация за структурата на MARC записите, за символите, използвани в тях и за формàта на средствата за разпространение на MARC 21 записите. Предназначен е за специалистите, занимаващи се с проектирането и поддръжката на системи за обмен и обработка на MARC записи.

С широкото навлизане на автоматизирани системи в библиотеките се поражда и необходимостта от обмен на MARC записи. Комисията MARBI и Консултативният MARC комитет работят в тясно сътрудничество с книгоразпространители и с търговци на автоматизирани библиотечни системи и дават препоръки, които водят до неизбежни промени и допълнения към MARC 21 формат, така че да не се променят записите при техния пренос.

Създадена е спецификация за обмен на MARC записи чрез Протокола за прехвърляне на файлове (FTP). Спецификациите за разпространение чрез FTP и преносима памет са публикувани за първи път в изданието на документацията към формат MARC 21 от 1994г.

Библиотеките, книгоразпространителите и всички разпространители на каталожна информация трябва да са в състояние да осигуряват стандартна каталогизация за машинен прочит, т.е. в MARC 21 формат. Затова търговците на автоматизирани библиотечни системи трябва да проектират продуктите си така, че те да приемат и обработват стандартните MARC записи. Библиотекарите, които използват компютри за управление на своите библиотеки, имат най-голяма полза от стандартизацията, свързана с MARC 21 формат.

[ Към началото на страницата ]

Глава V:

Въпроси относно MARC данните

Въпросите за качеството на библиотечните данни и на автоматизираните библиотечни системи стават все по-актуални с развитието на компютърните технологии. Всеки библиотекар трябва да е наясно с тези въпроси и да разбира важността им за собствената си библиотека.

A. Въпроси, свързани с данните
Когато оценяваме библиографски записи, трябва да си зададем ред важни въпроси. Ето основните: Какво е качеството на MARC данните? Кои полета са представени в MARC 21? Съобразени ли са данните с MARC записите на Конгресната библиотека на САЩ? Ако да, вижда ли се цялата информация от полетата в записите? Добавено ли е нещо към записа?

Някои библиотекари искат от книгоразпространителите примерни разпечатки на MARC записи, за да сравнят изчерпателността им и да проверят съвместимостта им с MARC 21 стандартите.

Съдържанието на библиографските записи до голяма степен определя успеха на автоматизираните процеси в дадена библиотека (по отношение на библиотекарите и по отношение на читателите). Затова е изключително важно да се осигурят възможно най-висококачествени записи.

Б. Софтуерни въпроси
Въпросите, които следват логически, са: Оценяваната автоматизирана библиотечна система ползва ли каталожната информация в пълнота? Запазва ли всички данни, вкл. обозначителите на съдържанието? Запазва ли пълния запис, без да налага някакви безсмислени ограничения върху броя на предметните рубрики или върху дължината на полетата?

Дори ако прехвърлените записи са коректно въведени и цялостни, коя да е система за библиотечна автоматизация ще може да използва от тях само това, което е запаметено на твърдия диск. (Ако системата за обслужване на читателите съхранява само данни, свързани с обслужването, дисковете с MARC 21 данни трябва да се пазят и по-късно да се актуализират в пълния си вид, за да прераснат в онлайн каталог.)

Вижда ли библиотекарят MARC таговете, индикаторите и кодовете на подполета на екрана за въвеждане на данни? Правилно ли ги използва? Верни ли са кодовете на подполетата? (Информацията в Глава VII подпомага да се оцени правилната употреба на обозначителите на съдържанието.)

След като записите са добавени към базата данни, е важно те да бъдат съхранени в MARC 21 формат за библиографски данни, тъй като могат да ни потрябват в бъдеще. MARC форматът е най-разпространеният стандарт в предлаганите на пазара библиотечни софтуерни продукти. Качеството на библиографските записи определя способността на дадена библиотека да участва в различни библиотечни програми.

Това поражда още въпроси. Позволява ли системата копиране на записите и презапис върху преносима памет, за да могат те да се използват и в други случаи (напримeр за създаване на единен каталог)? Има ли някаква програма, която да ги запише в MARC формат за обмен на данни? (Различни формати за обмен на данни и за визуализация се разглеждат в Глава XI.)

[ Към началото на страницата ]

Глава VI:

Заключение

От тези страници научихте какво значи акронимът MARC, разбрахте защо е нужен един стандартен формат за библиографски данни и защо този формат е важен. Научихте се да различавате таговете, кодовете на подполетата и индикаторите. И най-важното – това знание ще ви бъде от полза когато планирате покупка на библиографски данни или на автоматизирана библиотечна система.

След като усвоите основите на MARC формàта за библиографски данни, представени в тази брошура, ще можете да затвърдите и разширите познанията си с помощта на допълнителни материали по темата и курсове за онлайн каталогизиране. Някои избрани заглавия са посочени в библиографията. В началото MARC може да ви изглежда труден, но в практиката бързо ще го усвоите.

[ Към началото на страницата ]

[ Назад към СЪДЪРЖАНИЕ ] – [ Напред към Глава VII ]

[1] Обикновено се цитира като Sears List of Subject Headings, съкратено – Sears по името на нейния съставител Мини Ърл Сиърс (Minnie Earl Sears). Бел. прев. [обратно]
[2] Оригиналното название е: Library of Congress Subject Headings (LCSH). Бел прев. [обратно]
[3] Заглавията, както и останалите библиографски данни, давани за илюстрация, се оставят непреведени – българските им съответствия не допринасят за по-добро разбиране на текста. Освен това всеки библиотекар е запознат с описването на чуждоезични библиотечни документи. Бел. прев. [обратно]
[4] OCLC: Online Computer Library Centre – ‘Онлайн компютърен библиотечен център’, WLN: Western Library Network, Washington – ‘Библиотечна мрежа на западните щати, Вашингтон’, RLIN: Research Library Information Network – ‘Информационна мрежа за научни библиотеки’ и A-G Canada – софтуерна компания, специализирана в библиотечния софтуер. Бел. прев. [обратно]