Елисавета Мусакова
Член на Съвета на настоятелите
Елисавета Мусакова e изкуствовед, проф. д-р. Висшето си образование получава във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (сега Национална художествена академия), специалност „Изкуствознание“. От 1996 до 2017 г. е на длъжност архивист и главен архивист в Отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а от 2017 г. е професор в Института за изследване на изкуствата при БАН. Тя е дългогодишен хоноруван преподавател в Националната художествена академия. Работи в областта на ръкописната украса, палеографията и кодикологията на южнославянските ( в частност българските) средновековни и късносредновековни ръкописи. Автор е на една книга, автор и съавтор на над 100 публикации в български и чуждестранни издания и съавтор в пет описа на славянски ръкописи. Била е член на редколегиите на сп. Изкуство/Art in Bulgaria и сп. Библиотека, а от 1999 г. до днес – на сп. Scripta & e-Scripta, Journal of Interdisciplinary Medieval Studies.
Между 1996 и 1998 г. е била член на Експертния съвет към Центъра за изкуства „Сорос” – София, а между 1999 и 2001 г. председател на неговия Управителен съвет. Между 2008 и 2014 г. е член на Борда на LIBER Manuscript Librarians Group/Manuscript Librarians Expert Group към CERL. От 2010 г. е член на Международния съвет на The European Research Centre for Book and Paper Conservation-Restoration (Кремс, Австрия), а от 2013 г. е организационен секретар на Българския комитет „Паметта на света“. На 16.07.2020 е избрана за Председател на Съвета на директорите на ФНАБИС.
Членува в Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.
Някои от нейните публикации са:
Мусакова, Елисавета, Хайнц Миклас. Четириевангелие на цар Иван Александър. София: Methodivs Books, 2018.
Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, о. Козма (Красимир) Поповски, Петко Петков, Андрей Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова. Каталог на славянските ръкописи от Зографската Света обител (№ 287–405). Зографски манастир: Света гора, 2017.
Писмо и писачи в българските ръкописи до края на ХVІІ век. София: Национална художествена академия.
Христова, Боряна, Елисавета Мусакова, Елена Узунова. Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква. Т. 1. Библейски книги. София: Борина, 2009.
Narrative Sequence in the Miniatures of Tsar Ivan Alexander’s Gospel Book (British Library Add. MS 39627). – In: Patterns. Models. Drawings. Art Readings 2019. Vol. 1. Ed. by Еmmanuel Moutafov, Margarita Kuyumdzhieva. Sofia: Institute of Art Studeis, 2020, 261–276.
Българските книжовници и Атон през ХVІІ в. – В: Laudator temporis acti. Studia in memoriam Ioannis Božilov. Vol. II. София: Гутенберг, 2018, 354–376.
The Illustrated Slavonic Miscellanies of Damaskinos Stouditis’ Thesauros – a New Context for Gospel Illustrations in the Seventeenth Century. – In: Crossing Borders. Art Readings 2017. Vol. 1. Old Art: Byzantine and post-Byzantine Art. Ed. by Еmmanuel Moutafov, Ida Toth. Sofia: Institute of Art Studies, 2018, 325–348.
Late Medieval South-Slavonic Illumination in the Byzantine Context. – Проблеми на изкуството, 1, 2017, 35–44.
The Dragon/Snake Motif in the Illuminated Old Glagolitic Manuscripts. – Slovo, 66, 2016, 139–163.
Sixteenth Century Scribes from Sofia? A Рalaeographical Insight. – В: Герои. Култове. Светци. Изкуствоведски четения 2015. Съст. Иванка Гергова, Емануел Мутафов. София: Институт за изследване на изкуствата към БАН, 2015, 73–89.
